Среща на „Национално сдружение на българските лозари“ с министър Христо Бозуков

По настояване с нарочно писмо до министър Христо Бозуков на Национално сдружение на българските лозари, на 21.05.2021 г., в сградата на МЗХГ, се проведе среща между членове на сдружението и министъра на земеделието.Сдружението се представляваше от председателя д-р Петьо Бошнаков, членове на УС и инициативната група. На срещата се дискутираха мерки за излизане от тежката ситуация, в която е лозарството. Акцентира се на непрекъснатото намаляване на лозовите насаждения с десетки хиляди декари годишно поради лошото управление на отрасъла и липсата на оборотни средства. От НСБЛ бяха предложени следните мерки:

1. Получаване на национални субсидии за лозарите.

2. Получаване на подпомагане по мярка COVID 1.

3. Получаване на помощи по de minimis.

4. Спешни мерки по плана за възстановяване и развитие.

5. Включване на представители на лозарския бранш в тематична работна група за подготвяне на стратегическиплан за развитието на земеделието в периода 2023 г. – 2027 г.

6. Спасяване на лозарския генофонд на България.

7. Назначаване на нови кадри в МЗХГ, ИАЛВ и ДФЗ с необходимия академичен ценз, практически опит и авторитет в областта на лозарството и винарството.

    Веднага след срещата в деловодството на МЗХГ беше входирано писмо с исканията на НСБЛ.


Площите с винени лозя са намалели 5 пъти за 20 години

Ново лозарско сдружение ще се стреми да спасява затъващия сектор, казва председателят му д-р Петьо Бошнаков

ВИЗИТКА:

Гл. ас. д-р Петьо Бошнаков е икономист, но и лозар, и винопроизводител. От над 20 години отглежда грозде, а от миналата година е със собствена изба. Преподава в Икономическия университет във Варна, катедра „Международни икономически отношения“. Управител е на регионалната Черноморска лозаро-винарска камара. За период от три години ще оглавява новото Национално сдружение на българските лозари, което бе учредено на 18-и март в Аграрния университет в Пловдив.

 

- Д-р Бошнаков, преди месец учредихте Национално сдружение на българските лозари. Каква бе нуждата от него, отдавна ли е замислено? Пандемията от COVID-19 има ли някакво влияние?

- Националното сдружение на българските лозари е професионална браншова организация на всички лозари - производители на винено и десертно грозде, пепиниеристи, големи и малки фирми, земеделски стопани. Сред нашите членове има фирми, които са се доказали като успешни винопроизводители, но те и много успешно поддържат своите собствени лозарски стопанства.

Гордост е, че сред нас са и доказани учени в областта на лозарството, като проф. д. н. Венелин Ройчев, доц. д-р Светла Янчева и доц. д-р Ангел Иванов от Аграрен университет - Пловдив. При нас са проф. д-р Иван Пачев, проф. д-р Мирослав Иванов и гл. ас. д-р Даниела Димитрова от Института по лозарство и винарство в Плевен, гл. ас. д-р Десислава Тотева от Института по аграрна икономика, проф. д-р Кирил Попов от Лесотехническия университет.

Изобщо лозари от всички региони на страната са се обединили и вече са

сплав от производители и наука

Смятаме, че така заедно по-успешно ще се преборим за просперитета на българското лозарство.
А що се отнася до пандемията COVID-19, тя само катализира този процес, поради факта, че изпитваме допълнителни трудности с производството и реализацията на продукцията.

Но в никакъв случай не може да се търсят корените на проблема в пандемичната обстановка. Те са проникнали отдавна в средата на трупащите се с години проблеми. Както и в нежеланието да се обърне сериозно внимание от страна на държавата в законодателството, нормативните пропуски и премахването на някои недомислици.
За последните две десетилетия страни, които нямаха понятие от лозарство, чрез целенасочена политика и икономически стимули станаха емблеми на световната лозарска карта като производители. В България всяка година се изкореняват и изоставят безвъзвратно десетки хиляди декари с лозя.

За последните 20 години сме свили площите с винените лозя над 5 пъти - от 1 600 000 дка до

символичните и реално отглеждани 300 000 дка

Иначе регистрирани в Изпълнителната агенция по лозата и виното – ИАВЛ са 600 000 дка.

Това само по себе си говори каква е тенденцията. Ако продължаваме по този начин, до 20 години ще ни останат лозя само за снимка.

- Като председател на сдружението каква ще бъде вашата политика, какво ще защитавате, кои са целите и приоритетите?

- Целта ми е да изградим една работеща структура в услуга на целия бранш, която да помогне за издигането му на приоритетно за страната място - там, където секторът е бил и където заслужава да се върне.
Винарството и лозарството се възпитават от най-ранно детство, пораждат любов и развиват фамилни и регионални традиции. Браншът десетилетия наред е бил повод за национална гордост, а в последните години е примамлив с винения туризъм, с традициите ни в бита и културата, с красивите празници.

А и разбира се с множеството медали, които печелят нашите вина и енолози от международни конкурси.

За съжаление всичко звучи красиво, но отдавна държавата е абдикирала от своите ангажименти. Липсва ни национална политика, няма реални стимули за развитие на сектора, не е адекватно националното финансиране.

Разчита се на една европейска програма за финансиране на лозаро-винарския сектор, която да реши задълбочаващата се ежегодно криза и упадък на сектора.

Опитните станции и научният потенциал мизерстват

А пари за обучение и развитие на кадри и обучение на млади хора в специалности като лозарство и винарство няма. Няма стимул за младите хора да се развиват в тази насока.
Забележете, че до преди една година съществуващата Национална лозаро-винарска камара, създадена чрез закон, не функционираше регулярно. И към момента нейното съществуване продължава да е обект на дискусии и спорове сред бранша поради нейното устройство и възможността да бъде овладяна от определени корпоративни интереси, което законът позволява.

Да не говорим, че шестте регионалните камари са представени с по един глас на ротационен принцип в управителния съвет, а някои фирми, чрез свързани лица, имат значително по-силно влияние. Това поражда недоверие в бранша, особено сред масовите производители лозари, които нямат никакво влияние там.

Надеждите на всички ни са да създадем сдружение, което да представлява реална браншова защита пред всички институции, правителствени и неправителствени органи.

- От думите Ви разбираме, че на фона на своето развитие през годините, а и на фона на Европа, българското лозарство сериозно е изоставено? От какво се нуждае то най-много сега, за да се обърне тенденцията? Как да бъде променено подпомагането?

- В цял свят производството на грозде се субсидира със значителен обем средства по различни финансови линии. Защото това е скъп бранш и създаването на насаждения изисква големи капитали.

Ние сме на последно място не само в ЕС по субсидии за сектора

Това е позорно и срамно за една държава с претенции за позиции на световната карта на винарството. В България финансовото подпомагане на декар лозе е аналогично като на декар пасище - около 27 лева, което е смешно. Няма национални доплащания като за другите култури, въпреки че лозарството има и най-голям социален ефект за задържане на населението в селските райони. Това е поради неговата трудоемкост и незаменимостта на ръчния труд с механизиран.
За сравнение, в съседните страни като Румъния и Гърция се предоставя по няколко направления кумулативна помощ на декар - от порядъка на 180-200 евро. Това им позволява да произвеждат евтин продукт и да заливат нашите пазари с грозде.

Борсите на дребно в големите градове у нас са залети с евтин внос. Големите ни винзаводи внасят готова мъст от Румъния, не "затварят" ДДС и така свалят цените на едро през последните две години до нечувани от десетилетия равнища от 40-60 ст. за килограм. Всичко това изправя местните лозари пред фалит. А нашата държава нехае.
От години се внася готово вино от Испания, произведено с национални дотации за сектора там. И се продава тук, като много често се сменя и произхода му на местно.

В България няма никакво финансиране за сектора, освен една европейска програма наречена Национална програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор. В нея няма нищо национално по характер и са предвидени само мерки за инвестиции и обновяване на лозя и винарни. Тя е инвестиционна програма, аналогична на всички страни в ЕС, с пари от ЕС. Не подпомага реалното производство и не финансира преки разходи, както правят останалите европейски държави за своите лозари.

И още нещо - българските лозари са лишени от възможността дори да си закупят техника по мярка 4.1 от ПРСР.

Защото в нито един прием досега не са били приоритетни и са на опашката след месо- и млекопроизводители, овощари, зърнопроизводители. За държавата и нейните приоритети лозарството явно не съществува като сектор.

Преди две седмици на работна група към министерството на земеделието бяха прехвърлени 12 млн. лв. по тази програма за кризисно съхранение на вино. Като бяха взети основно от лозарите и мярката за реконверсия и презасаждане, поради липсата на готовност на държавната администрация да пусне тази мярка за текущата година.
С оглед да не бъдат загубени парите за България, от нашето сдружение подкрепихме това прехвърляне, но сме дълбоко несъгласни с начина, по който те се раздават, без да се извършва денатуриране на залежала продукция или да се обвърже тази подкрепа за винарните със задължение да се изкупи предстоящата реколта от грозде. По същество

пак ще се дадат едни пари, за да отлежи едно вино,

а не да бъде стимулирана реализацията му. По принцип червените вина е необходимо да отлежават. Но за нас това допълнително ще усложни предстоящата изкупна кампания на реколтата и отново вместо да се облекчат лозарите, ще са поставени в още по-неизгодна ситуация. Проблемът като цяло е, че дори и да има мерки за интервенция на пазара, те се провеждат по възможно най-нелепия и безсмислен начин от държавната администрация, без оценка на крайния ефект от тези мерки.

За това сред целите ми е да се обединят всички браншови организации, на лозари, винари, сомелиери, енолози, винени професионалисти и други. И заедно да издигнем бранша на приоритетно за страната равнище, да отговорим подобаващо на нарастващата световна конкуренция и да заемем полагащото ни се място на световната карта на винените производители с един модернизиращ се сектор.
Нашите интереси са общи и държавата трябва да осъзнае своята отговорност към нашия сектор, защото той иначе бавно и агонизиращо умира.

- Кой може да бъде ваш член? Как е структурирано сдружението?

- На сайта ни (www.lozari.bg) всеки може да се запознае с целите ни, устава, управителния съвет и членовете.

За нас най-важно е да спасим лозарството. Смятам, че сме намерили формулата за успех и промяна в сектора. За това свидетелства фактът, че всеки ден получаваме нови молби за членство. През идната седмица три регионални лозаро-винарски камари от общо шест за страната ще се присъединят към нашите редици. Това означава, че колегите виждат в обединението последен шанс да се спаси това, което е останало.

- Може ли да дадете прогноза за реколтата, какви са изгледите отсега? Наблюдава ли се и в кои региони нещо необичайно?

- Прекалено рано е да се даде оценка на състоянието на лозята за текущата реколта. Студената и дъждовна пролет забави развитието в сравнение с предходните няколко години, но мисля, че това няма да даде отражение върху реколтата. За наша радост забавилият се растеж изигра положителна роля и намали значително щетите от осланяване, каквито видяхме във Франция. В някои региони се забави резитбата, поради неблагоприятните климатични условия, но мисля, че колегите ще се справят и ще успеят да наваксат. Надяваме се на благоприятни климатични условия оттук нататък, за да отбележим една добра година и реколта.

Основните ни притеснения са относно изкупната кампания, поради залежаване на значителни обеми от вино в избите и заради свития пазар от кризата с COVID-19. Поради ниските изкупни цени през последните две години лозарите нямат оборотни средства. А досегашното финансиране по COVID мярката и средствата по de minimis за сектора не им помагат. Ще се борим това да се промени.

---

ЦЕЛИТЕ НА СДРУЖЕНИЕТО

* Организацията ще представлява и осигурява на членовете си всестранна браншова защита на икономическите им и други интереси и ще лобира пред всички правителствени и неправителствени органи, държавни и общински, институции, професионални организации.

* Ще им съдейства за реализацията на продукцията и ще отстоява свободния пазар при условия на конкурентоспособност, като не допуска ограничаване на свободното предлагане на грозде от физически лица и търговци.

* Няма да допуска намаляването на добрите лозови насаждения в страната, ще защитава и подпомага запазването на лозарския фонд на България. Така ще спре и миграцията на селскостопанските работници.

* Ще се бори за повишаване на директните и други субсидии за отглеждане на лозя, за включването на адекватни мерки в националната програма за подпомагане на лозарския сектор, и други форми на подпомагане, които да способстват за неговата конкурентоспособност.

* Ще подкрепя и насърчава българските сортове грозде и ще участва в развитието на земеделската политика, касаеща производителите на винено и десертно грозде, както и на лозов посадъчен материал.

* Ще създава възможности за обмен на информация между сдружението и неговите членове и сходни организации в страната и чужбина.

* Ще изготвя единна препоръчителна ценова политика и подкрепа при невъзможност за продажбата на продукцията от отделни членове.

У нас реално се отглеждат 300 000 дка винени лозя. Снимка: Радина Иванова
Лозаро-винарският сектор в Европа просперира, защото държавите го стимулират
Земеделският подотрасъл е с най-голям социален ефект за задържане на населението в селските райони
Източник: bgfermer.bg

Д-р Петьо Бошнаков: Лозята у нас намаляха от 1.6 млн. дка до 300 000 за 20 години

собственик на 1500 дка винени лозя и винарска изба. Главен асистент в Икономически университет – Варна, катедра „Международни икономически отношения". Доктор по международна икономика. Автор на над 10 статии в областта на лозарството и европейските програми и фондове.

Г-н Бошнаков, на 18 март т.г. се учреди „Национално сдружение на българските лозари", на което Вие сте председател. С какъв профил са вашите членове и каква част от лозарския бранш представлява Вашата организация? Какви са целите на НСБЛ?

Нашата организация е обединение на всички лозари – производители на винено и десертно грозде, пепиниеристи, както големи и малки фирми, така и земеделски стопани, доказани учени в областта на лозарството от университети и институти като проф. д.н. Венелин Ройчев, доц. д-р Светла Янчева и доц. д-р Ангел Иванов от Аграрен университет, гр. Пловдив, проф. д-р Иван Пачев, проф. д-р Мирослав Иванов и гл. ас. д-р Даниела Цветанова Димитрова от Институт по лозарство и винарство, гр. Плевен, гл. ас. д-р Десислава Тотева от Институт по аграрна икономика, проф. д-р Кирил Попов от Лесотехнически университет. Изобщо, лозари от всички региони на страната. Ние сме сплав на производители и наука. Защото само заедно ще успеем. На сайта ни lozari.bg всеки може да се запознае с целите ни, устава, управителният съвет, членовете и т.н. Но най-важната ни цел е да спасим лозарството, защото то умира. Всяка година се изкореняват и изоставят безвъзвратно десетки хиляди декари лозя. Ние всеки ден получаваме нови молби за членство при нас. Само за последните 3 дни са постъпили молби от лозари с над 4 000 дка лозя. Това означава, че колегите виждат в нашето обединение последен шанс да се спаси това, което е останало.

България е страна с дълги традиции в лозарството, притежаваме ли днес предимство с този факт пред останалите балкански и европейски държави?

Предимство с опит в исторически план имаш, когато си поставен на една писта с останалите. Но когато българските лозари сме в условията на конкурентен свободен европейски пазар, където няма вносни мита и няма как държавата да те защити, няма ДДС при вноса на грозде от другите европейски страни, което е субсидирано и често е с отрицателна себестойност, то нямаш никакъв шанс, още по-малко – предимство. Знаете ли, че виненото грозде е единствената култура, за която в България няма национално доплащане? Единствената, подложена на геноцид. Двадесет и няколко лева е цялата субсидия, която ние лозарите получаваме на декар лозе. При положение, че за създаването на един декар лозе с капково напояване са необходими около 6 000 лв. без ДДС, за отглеждането му без да включваме брането са необходими още 400-500 лв., брането, товаренето, опазването от скорци и прочие са още 20 ст. на килограм. След което през последните няколко години изкупната цена на едро спадна до 40-60 ст. на килограм. За последните 20 години изкупните цени са паднали от средно 80-90 ст. на 40-50 ст., въпреки намаления обем на произведеното грозде на пазара и при увеличени производствени разходи за лозарите в пъти за този период. Поставени сме в ситуация да сме удовлетворени, ако загубите ни на декар са в рамките на 200 лв. с единствената цел да запазим тези дългогодишни насаждения и вложените усилия и инвестиции в създаването им. Всички останалите култури получават национално доплащане, което съчетано с европейските директни субсидии, покрива 40-50% от преките им разходи. Което какво означава? Означава, че отрасълът върви към пълно унищожение. Факт е, че всички останали европейски страни дофинансират този отрасъл, за да запазят неговата конкурентоспособност и традициите си в сектора.

В сайта на сдружението Ви е публикувана статистика на общите декари реколтирани винени лозя. Какво се случи през последните двадесет години, за да намалее общата площ от 1 600 000 декара до 300 000 декара през 2020 г.? Реалистично ли е това намаление от близо пет пъти и половина.

Повече от реалистично е. Само за последните 20 години реколтираните винени лозя са намалели от 1 600 000 дка до 300 000 дка. Това само по себе си говори каква е тенденцията. Ако продължава по този начин, до 10 години ще останат лозя само за снимка. Сами може да продължите тази геометрична прогресия и да установите какъв ще е крайният резултат. България започна да загубва и традициите си в този отрасъл. Научната общност, насочена към сектора, е поставена във финансов недостиг от десетилетия. Опитните станции по лозарство са пред разпад, а традициите да се стимулира обучението на млади хора в лозарство и винарство са далечни спомени.

Ние сме свикнали да казваме, че в бизнеса „пазарът" решава всичко. Не е ли „пазарът" единственият фактор, който да реши колко декара следва да се отглеждат в дадена страна, какви да бъдат цените съответно на гроздето и виното, както и колко конкурентен може да бъде един бранш на националната и световна сцена?

Разбира се, че пазарът решава всичко. В цяла Европа гроздето се субсидира. И то много сериозно. Ние сме на последно място в Европа, не само в ЕС по субсидии в лозарството. Просто е позорно и срамно. Когато получаваш нормална субсидия от 400 лв. на декар, съотносима с финансирането на разходите в останалите земеделски култури и същевременно съпоставима с финансирането в останалите европейски страни, са не 20-30 лв. както сега, то себестойността на гроздето ти е ниска. Като е ниска, тогава и цената е конкурентна. Тогава винопроизводителите получават ниска себестойност на виното и също са конкурентни на европейския пазар. А сега нашите винопроизводители се принуждават да купуват евтино вино от другите европейски страни. Което е по 30 и под 30 цента на литър, защото е направено от субсидирано грозде. Това е. Гроздето е суровината, виното е крайният продукт, който внася добавената стойност. Нещата са взаимосвързани. Затова в другите европейски страни лозарството процъфтява, а у нас загива.

Гроздето, произведено в България, къде основно се реализира? Българските изби предпочитат ли повече родното производство или внасят грозде от нашите съседни страни?

Предпочитат родно поради безспорно по-добрите му качества и уникалността на вкуса от българския тероар, но ако го купят на 40-50 ст. на килограм. Много често лозарите се принуждават и на много по-малко. На 30-35 ст., защото няма на кого да го продадат, а гроздето е изключително нетрайна стока и за да се получи качествено вино е необходимо да се уцели точния момент. Представете си дилемата на един лозар по време на гроздобер. Себестойността на гроздето му преди гроздобер е, примерно, 60 ст. на килограм. Толкова е дал до този момент, когато би трябвало да получи възнаграждение за труда си. И единствената оферта за покупка на продукцията му е на 30 ст. Толкова, колкото ще даде да го опази от скорци, набере и натовари на камиона. И какво да прави. Да го подари ли, да го остави ли? А в същото време на борсата пристига грозде от Гърция, Македония и Румъния закупено на 30 ст. Няма пазари на грозде с регламентирани минимални цени, няма никаква защита. Та реализацията на българското грозде е само в България. На дребно, на търговци и на винарни. Никакъв шанс за износ.

Субсидиите от ЕС, свързани с лозарския бранш успява ли да ви помогне да бъдете по-конкурентоспособни спрямо другите страни в ЕС и Европа като цяло?Съществуват различни мерки, свързани с Вашия бранш: национална програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор, закупуване на машини, застраховане на реколта, изграждане на изби др. Лозарският бранш успява ли пълноценно да се възползва от тези програми?

Субсидия от двадесет и няколко лева изобщо не искам и да коментирам. Тя е по-скоро да ни напомня колко унизително е отношението към нас. Държавата не прави разлика дали гледате лозе, изискващо най-много ръчен труд в сравнение с всички земеделски култури, или имате пасище. Каква конкуренция и с кого? В съседните страни субсидията е по няколко направления. Национална, например. Ние нямаме дори такава. Представяте ли си? От социалното министерство под форма на покриване на част от осигуровки и заплати? Нищо! Помощи за препарати и торове? Няма! Стимул за продадено количество грозде на местни винарни – не! А при съседите и другите европейски страни субсидиите кумулативно по всички направления могат да стигат до 1 000 лв. на декар. Е как да си конкурентен с твоите тридесетина лева? Възможност да си купиш лозарска техника? Пак – не! Вместо по мярка 4.1. да има отделен прием за такава техника. Защото няма иначе да имаш точки в „ранкинг" системата, понеже виненото грозде не се води плод. Сега просто няма по коя програма да го направиш. А що се отнася до националната програма проблемът е отново в това как се прилага. От Брюксел казаха миналата година, че нямаме методология. Да си направим. Направихме ли? Не. Свалихме цените, за да покажем, че нещо се прави. Например, за капково напояване – няколко пъти. И резултатът е, че тази подмярка спря да работи, няма бенефициенти за нея. Сега има „събиране на реколтата на зелено". Липсва в институциите актуална информация за реалните разходи на декар лозе, респективно финансовата помощ е малка и пак няма да има желаещи да участват. Недомислени предложения. Например, ако си сменил конструкцията на лозята си преди две години или си направил капково напояване, не можеш да участваш по мярката. Защо? Какво отношение има това към гроздето? В европейския регламент такова ограничение няма. Но в нашата наредба има. И поради това недоглеждане, което може и да е умишлено, няма да има кой да участва. А мярката е добра по принцип, защото тази година винарните получават по 77 ст. на литър за кризисно съхранение на вино. Тоест, тези винарни, които се възползват, няма да могат да си продават виното 11 месеца. И на кампания няма да купуват грозде. А парите уж са за подпомагане на лозарите. И като мярка „събиране на реколтата на зелено" не сработи поради нарочно създадени пречки, хайде парите да отидат за нещо друго. Това е проблемът. Иначе програмата за преструктуриране и конверсия е принципно добра. И може да работи идеално, ако има воля за това. Това е единственият шанс през последните години за обновяване на лозята и за реални инвестиции в лозарския бранш. Но нека не бъркаме възможността за инвестиране при обновяване и модернизиране с реалностите и трудностите за отглеждане на лозята.  Вчера (петък) изпратихме писмо на министър Танева с молба да включи представители на сдружението в работните групи, разглеждащи въпросите на лозарството. Защото ние сме лозарите, не хората в кабинетите, нали? Ние знаем какво ни трябва. Ако министър Танева бързо удовлетвори молбата ни, значи има воля за промяна. Ако ли не, то е ясно.

Как оценявате политиките на национално ниво? Обръща ли правителството достатъчно внимание на вашия бранш и получавате ли достатъчно реална подкрепа?

Ако някой ни обръщаше внимание, нямаше да правим сдружение. То е просто. Например миналата година инициирахме срещи с представителите на институциите, от които зависи лозарската политика. Дойдоха, видяха и докладваха в София за ситуацията. В резултат на многобройни срещи и участие на парламентарни комисии, след безпрецедентно обединяване в сектора поради нетърпимата ситуация се отпусна минимална подкрепа de minimis за първи път, в която бе крайно недостатъчна на фона на огромните загуби, които претърпяхме поради ниските изкупни цени, съчетани с неблагоприятни климатични условия и ниски добиви след засушаването. А ние изнемогваме. Изкореняват се и се изоставят всеки ден лозя. В момента колегите не могат да започнат резитба. Непоносимостта на ситуацията в сектора в цялата страна ни принуди да инициираме това обединение. Трябва да защитим интересите си. Как никой не проумя следната причинно-следствена връзка: когато субсидираш гроздето, себестойността му е ниска, цената също, но с печалба за гроздопроизводителите, тогава виното е с ниска себестойност, нашите винарни изнасят истинско вино на конкурентна цена, отварят се пазари, всичко работи и всички печелят. Плащат се осигуровки, работниците получават по-високи възнаграждения, покупателната им способност се увеличава, употребяват повече, влизат косвени данъци в хазната, гроздопроизводителите и винарите, печелейки, плащат корпоративен данък, има висока заетост и облекчаване на бюджета откъм социални помощи. Как никой досега не проумя, че с едни 120 милиона лева на година целият отрасъл ще се спаси и ще се развива, а общите ползи за бюджета почти ще покрият тази сума. Няма целенасочено държавническо мислене за проблемите в сектора. Да не говорим за политиката по отношение на висшите училища. Вече няма кадри за лозарството. Не достигат. Защото младите виждат накъде отиват нещата. А трябват пари и за научно-изследователска дейност. Ние в сдружението търсим варианти това да се промени. Нямате си идея колко български сортове лози имаме. Десертни и винени. Студоустойчиви. Уникални. Плод на нашите учени. Идват чужди компании и крадат генетичен материал. И няма кой да ги спре. А ние като отидем в чужда пепинерия, не ни дават калем в джоба си да сложим.

Има ли разлика в размерите на финансовите помощи, които получават българските гроздопроизводители в сравнение с колегите си в останалите страни в ЕС?

Казах го вече. Несравнимо е. Не можеш да сравняваш 25 лв. с 500-1000 лв. Няма как. Ние сме на последно място в Европа. Разликата в общите субсидии на декар между нас като последни и предпоследният в класацията, е повече от десет пъти. Сродните ни организации от Испания, Франция, Румъния не могат да повярват, че нямаме дори национални доплащания. А уж сме приоритет.

Каква е позицията на НСБЛ към тази разлика и как би могло да намалее тя, за да стане българският гроздопроизводител по-конкурентен?

Само по един начин. С пари. С правилни политики. С работещи програми и мерки. С модернизация. С правене на политики от лозарите в съчетание с научния потенциал на страната в сектора.

Освен факта, че България притежава стари традиции в лозарството, защо е важен този бранш за България?

Защото 25 000 души си изкарват прехраната в лозарството. А само преди 20 години са били 80 000 души. Защото сме социален отрасъл, защото задържаме населението в обезлюдяващите се селски райони. 25 000 декара лозя се гледат от 1 000 човека. Постоянно заети. А 25 000 дка пшеница се отглеждат двама трактористи с модерна техника. Защото ние осигуряваме заетост. Намалява се обезлюдяването на селата. Нека не забравяме и значението на възраждащият се винен и лозарски туризъм. Този сектор носи културна и емоционална стойност за всеки, който пряко или косвено се е докоснал до него. Той създава културни връзки и е повод за национална гордост.

 


Инициатива за промяна на ОСП по отношение на лозарството в България

Поморие, 24.03.2021 г.

Представители на „Национално сдружение на българските лозари“ се срещнаха със заместник-председателя на комисията по земеделие и развитие на селските райони в Европейския парламент г-н Асим Адемов. На срещата лозарите запознаха г-н Адемов със своите проблеми и му връчиха списък с предложения за мерки, които да допринесат за излизането на отрасъла от блатото, в което е затънал. Обсъдиха се въпроси, касаещи европейското финансиране на лозята и промени в разпределението на субсидиите, както и възможностите до българските лозари да достигнат по-голяма част от предвидените за България 880 милиона евро за периода 2021 – 2022 г. по Общата селскостопанска политика /ОСП/ в ЕС.


Лозари от цяла България учредиха свое национално сдружение

Пловдив, 18.03.2021 г.

     На 18.03.2021 г. в аулата на Аграрен университет, гр. Пловдив, представители от цялата страна на лозари, пепиниеристи, университети и институти, учредиха „Национално сдружение на българските лозари“. Учредителното събрание започна с приветствена реч на ректора на университета проф. д-р Христина Янчева, след което г-н Младен Върбанов представи доклад за състоянието на лозарския бранш. След тричасово обсъждане беше приет устав на сдружението и избран управителен съвет в състав от 17 души, в който представителство имат всички лозарски райони. След закриване на учредителното събрание, управителният съвет на своето първо заседание избра за председател на сдружението Петьо Тодоров Бошнаков – доктор по международна икономика, преподавател в Икономически университет, гр. Варна, собственик на 1600 дка винени лозя и винарска изба.