От ляво: Министър Явор Гечев, директор ПМОП Ирина Лазарова и заместник-министър Тодор Джиков
От дясно: Атанас Василев, Даниел Ангелов и Калин Иванов от УС на НСБЛ

     Тежкото състояние на отрасъла и липсата на справедливо и достойно субсидиране на бъргарските лозари беше темата на срещата между Национално сдружение на българските лозари /НСБЛ/ с министъра на земеделието Явор Гечев и заместник-министъра Тодор Джиков. Представителите на НСБЛ с болка споделиха, че винените лозя са най-недофинансирания сектор в България, макар да е най-социалния бранш, ангажиращ най-много човешки труд на декар и то в райони със сериозни демографски проблеми. Лозарите изразиха недоумението си от липсата на еднакви критерии при подпомагането на лозя – веднъж винени и втори път десертни. Те категорично заявиха, че разходите при отглеждането им са сходни. И дадоха конкретни факти с чувствително разминаване при ставките във финансовото подпомагане за оперативни нужди, което между другото е първо за винените лозя изобщо:

„Извънредно временно подпомагане за земеделски стопани и малки и средни предприятия, които са особено засегнати от кризата, предизвикана от covid – 19“:

• Винени лозя – 17,00 лв./дка –    Десертни лозя – 28,00 лв./дка

„Помощ в подкрепа на ликвидността на земеделските стопани за преодоляване на негативното икономическо въздействие на covid – 19“:

• Винени лозя – 22,49 лв./дка                  –    Десертни лозя – 116,94 лв./дка

„Извънредната финансова помощ във връзка с преодоляване на последиците от войната в Украйна“:

• Винени лозя – 37,35 лв./дка –    Десертни лозя – 0,00 лв./дка

„Помощ в подкрепа на ликвидността на земеделските стопани за преодоляване на негативното икономическо въздействие на руската агресия срещу Украйна“:

• Винени лозя – 44,90 лв./дка –    Десертни лозя – 277,90 лв./дка

     От НСБЛ изчислиха, че общо по четирите извънредни мерки винените лозя ще получат три пъти и половина по-малко средства в сравнение с десертните – 121,74 лв. срещу 422,84 лв. И потвърдиха, че дори средствата за десертните лозя са малко на база действителните щети от кризите през последната година, какво пък остава за винените. Още повече бяха възмутени от ставката за подпомагане при кокошките, където за бройка подпомагането е 119 лв. Затова и зададоха резонния въпрос дали е справедливо една кокошка да получава субсидия колкото два декара и половина винени лозя.

     Според Национално сдружение на българските лозари последиците от covid – 19, войната в Украйна и галопиращата инфлация при лозята се усещат в голяма степен. И отново изложиха аргументи за това. Цените на торовете за пролетно торене с азотни торове са се вдигнали шест пъти. При цена на амониев нитрат за миналата година от 360,00 лв. на тон без ДДС, през пролетта е била 1800,00 лв. на тон без ДДС. При 45 кг. на декар това е увеличение с 65,00 лв. При калиеви и фосфорни торове увеличението върху разходите се е отразило още в по-голяма степен. От 600,00 лв./тон за троен суперфосфат, цената към момента е над 2200,00 лв./тон. При 100 кг. на декар увеличението е 160,00 лв. Същата тенденция има и при калиевия сулфат. Причини за това от НСБЛ изтъкнаха газовата криза, проблемите с доставка на торове от Русия и Украйна, затруднената логистика, ковид мерките, инфлацията. Оказа се, че разходите за препарати за растителна защита също са се увеличили значително, като от разрешените такива от списъка на БАБХ са отпаднали евтини препарати. Например за сиво гниене са  отпаднали препарати с активно вещество тиофанат-метил, който е излизал на лозарите по 1,50 лв./дка, а алтернативата с препарати с други активни вещества като флудиоксонил, ципродинил и пр., където цената за едно пръскане е 28,00 лв./дка., е просто убийствена за стопаните. При четири пръскания това са 106,00 лв./дка допълнително само за една болест. В резултат само от тези два компонента – торове и ПРЗ, както и от последиците от гореизброените фактори, разходите на декар винено лозе са се увеличили с 600,00 лв. Разходите за труд пък са се увеличили с 50 %. Ако през 2021 г. разходите за ръчен труд като резитба, сваляне на пръчките, връзване, филизене, промушване, беритба и товаро-разтоварни дейности по гроздето са били в размер на 345,00 лв./дка, сега са над 515,00 лв./дка. И тук числата влязоха в действие, като на база един декар лозарите показаха съответното увеличение с 200,00 лв.:

• резитба, сваляне на пръчки и връзване – необходими 2,5 човекодни – при средна надница за 2021 г. 30,00 лв. и средна надница за 2022 г. – 45,00 лв. – общо 37,50 лв. увеличение
• двукратно филизене и промушване – необходими 4 човекодни – при средна надница за 2021 г. 30,00 лв. и средна надница за 2022 г. – 45,00 лв. – общо 60,00 лв. увеличение
• беритба и товаро-разтоварни дейности по гроздето – необходими 5 човекодни – при средна надница за 2021 г. 30,00 лв. и средна надница за 2022 г. – 45,00 лв. – общо 75,00 лв. увеличение
• отделно увеличените заплати на механизаторите и повишената осигурителна тежест, които добавят още 30,00 лв./дка увеличение за 2022 г.

     Изводът на всички в срещата беше, че повишените разходи за труд, ПРЗ и торове, като пряка последица за лозята вследствие covid – 19, войната в Украйна, респективно високата инфлация, са 800,00 лв. на декар повече в сравнение с периода преди кризите. А в същото време продажната цена на гроздето не само, че не се е увеличила, а дори е намаляла с 5 % – 10 %.

     За преодоляване на несправедливото и крайно недостатъчно субсидиране на лозята, от НСБЛ настояха спешно да бъдат предоставени средства на лозарите, с които да компенсират загубите си от всички струпали се кризи. И настояха остатъкът от средствата от помощта в подкрепа на ликвидността на земеделските стопани за преодоляване на негативното икономическо въздействие на руската агресия срещу Украйна, както и петте процента от ЕФРСР, да бъдат заделени основно за тях. В противен случай са готови на крайни мерки, нещо, което вече демонстрираха с четирите си протеста през тази година. Твърдо обещаха, че ако не получат уважително отношение от държавата, следващият им протест ще е безсрочен и ще блокират работа на институциите.