Обемът на лозята се е свил пет пъти, спадът в изкупните цени е над 50%, кадрите са на преклонна възраст

Парадкосалното е, че българският гроздопроизводител получава субсидия, каквато получава и един декар пасище и никакви други възможности. Това каза в интервю за БНР Петьо Бошнаков, председател на новосъздаденото Националното сдружение на българските лозари. Бошнаков определя състоянието на секторите лозарство и винарство като тежко. През последните няколко години се регистрира спад в обема на отглежданите лозя. Лозарите не са достатъчно добре представени в Националната лозаро-винарска камара, смята Петьо Бошнаков. По думите му новото сдружение има много членове и голяма енергия нещо в сектора да се промени.

„Тъй като през последните 20 години секторът бавно и сигурно замира.“

Отглежданите реално лозя у нас са на площ около 28 хиляди хектара при потенциал за 63 хиляди хектара, съобщи Бошнаков.

„За последните 20 години обемът на лозята в страната се е свил пет пъти.“

Сред причините за това са загубата на пазари и преструктурирането на лозарските стопанства от високодобивни към висококачествени.

„Но главен проблем е липсата на политика от страна на държавата“,

твърди Петьо Бошнаков. По думите му в този период на пазара са навлезли страни, които преди това изобщо не са били на винената карта.

„Броят на лозарските стопанства намалява, а броят на избите се увеличава, което е показателен процес, че все повече лозари завършват своя цикъл на производство и се превръщат във винари“, коментира Бошнаков.

Като положителна тенденция той открои увеличаването на броя на малките регионални изби, които представляват даден регион и произвеждат продукция от собствени лозя.

„А не, както беше преди години, големите винопроизводители да изкупуват и да произвеждат масов еднороден продукт.“

През последните години липсват инвестиции в сектора, отбеляза още Петьо Бошнаков.

Кадрите в лозарството трудно се задържат и обучават, очерта друг проблем той.

„Основно разчитаме на хора в преклонна възраст, които имат опит, млади хора нямаме реалната възможност да ги задържим поради ниските доходи в сектора.“

На фона на липсващата държавна политика родните лозари са подложени на силната конкуренция на съседните страни и на натиска от нерегламентиран субсидиран внос на вино от други европейски страни.

Схемата – влизат наливни вина, които се добавят към местни в позволения от закона процент, уточни Петьо Бошнаков.

„Има значителни пропуски по отношение на контрола.“

Внася се и грозде от съседните страни, които конкурират местното производство.

„Много често грозде се вкарва като десертно, а след това се продава като винено на регионалните тържища.“

Спадът в изкупните цени на едро е над 50% за последните години, каза още Бошнаков.

„Такива цени, каквито са в момента, на пазара на грозде не е имало през последните 20 години. Въпреки че драстично са нараснали всички разходи по отношение на производството.“

„Има и голяма културна ценност и възможност за развитие на туризъм. Този сектор е лицето на една държава.“